Тук Мая. ЗАЩО бягам? Ужасен въпрос. Бях свикнала да завъртам очите „ЗАЩО ме питаш” в знак на досада на всеки решил да ми го зададе. Бягам от около 5 години. Вътре в моята глава отговорът на този въпрос неколкократно смени словесното си изражение. Дълго време бягах, за да поддържам теглото си (много ям, плашила съм мъже, които ме извеждат на първа среща 🙂 ). Минах през отговора „бягам навън в студа, за да се калявам”. После дойде ред на „бягам, за да подобря работата на сърцето и капацитетът на дробовете, нужно ми е в залата” и още подобни отговори. После фокусът ми се измести към по философски съждения „бягам, за да оставам със себе си, мислите си, плановете си”. Друг отговор „намалям стреса”. Преминах през много инфо ЗА и ПРОТИВ бягането. Защо НЕ – защото сърцето се изхабявало, намалявало по размер, най-важният мускул е „програмиран” да извърши определен брой удари, след което просто спира. Разумно ли е да хабим така ценните туптения на сърцето в безсмислено търчане. А ставите… оооооо, ставите те се износват, костите изтъняват, спортът с най-много контузии и още и още НЕ-та, а бе кофти работа с две думи. Ами ДА-тата! И те не са малко: ускорява се метаболизма, отделят се токсини, енергизиря тялото, повишава се физическата и умствена работоспособност, силен, здрав, кален, а бе живееш до 100 години и още, и още. Няма смисъл от други обяснения ЗА и ПРОТИВ бягането, аудиторията ми са спортни ентусиасти, които все са ги прочели някъде тези неща. СТОП! Има нещо, което обаче все се спотайваше между редовете в главата ми „МРАЗЯ ДА БЯГАМ“, изпитвам досада от всяка тръскаща се крачка, броя времето, броя километрите, които съм си навила на пръста, че трябва да пробягам точно днес. Най-важно беше да следвам  набелязаната цел, защо го правя и общи правила за техника и безопасност. СТОП! След около 5 години упорстване в защита на това защо е наложително да излизам почти всеки ден навън и да тичам, въпреки досадата, изведнъж краката ми олекнаха и нямах нужда от нахъсване да избягам навън по екип 🙂 . Какво се промени ли? Идея си нямам 🙂 . Досадните бягащи крачки се изпразниха от физическия смисъл и почнах да си тичам километри, километри… Тичайки с удоволствие и радост осмислях за себе си факта, че човеците са оцелели бягайки… от страх, заради врагове, ловувайки, мигрирайки, играейки… древните човеци все са бягали ли, бягали.

Знаете ли, че ЧОВЕКЪТ е най-издръжливото на бягане същество, което може да изтича десетки километри с постоянно темпо, което е непосилно за коне, кучета, гепарди и всяка жива твар на тази планета 🙂 . Човешкото стъпало е уникален шедьовър на инженерното изкуство.В него се намират една четвърт от човешките кости и има фантастичната способност да понася огромна тежест.По повърхността на човешкото стъпало са разположени точки свързани с множество вътрешни  органи и жизнено важни центрове на човешкия организъм.

Когато бягането стана леко, започнах да трупам очарователни моменти в секция спомени. Зарязвам при всяка възможност бетона. Бягането по брега на Марица – безценно – гледка, коне, жужат твари, всичко зарежда вените ти с живот и си търчиш “like a boss”. Бягането в ранна сутрин по плажа – безценно – всяка крачка уморява и оставя дълбока следа в пясъка, а прииждащите вълни обгръщат глезена ти с нова свежест и сили, надбягваш се със себе си, бориш неспокойствието под краката ти, заиграваш се с опънатите корди на усмихнатите неколцина риболовци. Да бягаш с добър другар в забравено в планините селце – безценно – димът от кривите коминчета, мирисът на спряло време, поздравите „Здравейте, спортисти” от десетината обитаващи това местенце… А да, и да бягаш по околовръстното на Тракия е безценно, всеки себеуважаващ се шофьор прекарващ по 8 часа зад волана е готов чрез звукосигнална система да поощтри всяко крайче разголена бягаща плът по асфалта 🙂 . Ахааааа ето я тайната ми, започнах да се радвам на емоцията БЯГАНЕ и забравих за действието БЯГАНЕ!!! Е щом е емоция дойде ред и на новите страсти и експерименти 🙂 Едно от най-сериозните спортни предизвикателства и проверка на човешкия дух, без значение от възраст, пол и националност е да пробягаш прословутите 42,195 км. И Мая реши – ще ходи на маратон 🙂 . Признавам, че малката голяма маратонска мухичка подхраниха ведрите бегачи Елена, Йожи, Сашо 🙂 . Ако доскоро беше „Ами, ей така си бягам” то сега вече е „Да се науча да бягам и да отбелязвам постижения”. Разговорите и пробяганите километри заедно придобиха сериозен бегачески смисъл, попивам съветите им за техниките, безопасността, храненето, джаджите, бегаческите смешки и най-вече заразната емоцията споделяна от БЕГАЧИТЕ!!! Ето и едно видео споделено от моя personal trainer Сашо, което дава едновременно красива, полезна и надъхваща  представа как да се превърнеш в бягаща машина 🙂 . Вече всяко бягане към днешна дата за мен се опитва да носи съзнат усет защо и как. Скоро ми предстои запознанство с босоногото бягане и съм много excited. Благодаря, драги мой пловдивски тараумара, че подхранваш бегаческото семенце в мен и помагаш да расте здраво и силно. Съветвам ви, читатели, да хвърлите едно око на това невероятно тайно племе ТАРАУМАРА, което не познава ектричеството, агресията, лъжата, сърдечните болести, затлъстяването и свръхмодерните обувки за тичане, но пък са най-издържливите хора на планетата. Те идея си нямат за енергийните блокчета и електролитните напитки, но пробягват стотици мили подкрепени с напитка наречена искиате, която се приготвя от чия, вода със захар и лайм. Подготовката за маратон е интересен, различен и забавен път, но функционалната ми душичка си търси своето. Слушам треньора си, слушам пулса си, сприятелявам се постепенно с чичко Мафетон ( линк) следвам плана, но страстта към бясното трениране упорито напомня за себе си и сърчицето с контролиран пулс кряска „Бавна си, искам екшън, искам 10 бърпита на всеки километър” хахахахаха.  И затова, та дааааа, ново предизвикателство редом с настоящите, нещо обединяващо бягането и функционални упражнения, като естествено, че трябва да е в приятно зелена среда. Защо ли? Защото и бягането и функционалното трениране в комбинация с природа имат неоспорими плюсове. Какво е функционалността за мен – на първо място нещо полезно за здравето, физическото и ментално такова. Тя е нещо, което работи едновременно върху няколко мускулни групи, нещо което наподобява движенията, които извършваме в ежедневието. Замисляли ли сте се колко често на ден се налага да клякаме, навеждаме,вдигаме, носим  и прочие  неща. Освен, че наподобява, съответно и помага за лекото и безопасно справяне, точно с тези ежедневни движения. Обичам функционалността понеже при нея липсва изолирането и монотонността. Функционалността спомага за мобилността на тялото в праисторическата  му човешка същност, дава сила, умения и безстрашие 🙂 . Хайде да не си кривим душата, функционалните упражнения, освен всичко, дават и един добър външен вид. Тренирала съм бокс, фитнес, аеробика, но начинът, по който изглеждам и самочувствието ми като женски индивид е най-удовлетворяващо (за мен естествено) след запознанството ми с лицевите, бърпитата, набиранията, клековете, TRX-а и моите добри приятелки пудовките. Стоя твърдо зад мнението, че функционалността помага да развиеш и направиш красиво своето тяло, и то такова, каквото ти го е дала майката природа. Няма опасност да се превърнеш в трикрилен гардероб или пък за притесненията на много мацки, че бедрата ще им станат „мъжки” (естествено, ако не пресолим манджата 🙂 ). Разбира се като всяко нещо в този живот, за да е полезно и да работи трябва да е на първо място коректно изпълнено. И в бягането и в упражненията е много важно да се познава техниката. Една не добра техника води до излишно разпиляване на енергия, която е необходима за продуктивна тренировка и още по-лошото създава предпоставки за травми. Та да си дойдем на думата за бягането и включването в него на упражнения за разкош и ползотворие. Разбира се, че не съм измислила топлата вода, но това не пречи да се включите с мен и да пробвате, пък дано да успея да ви спечеля с динамиката, настроението, видимите резултати (да не пропусна и личната ми харизма хахахха), които дава ФУНКЦИОНАЛНОТО БЯГАНЕ. Обикновено „залите” , които използвам са Гребната база и парк Лаута, един път до вода, един път сред гора, което добавя усет, че си близо до природата, а свежия дъх на зеленината дава невероятна енергия. Страхотно е да излезеш сутрин рано преди лудницата на ежедневието за едни пълноценни спортно-работни 45 минутки. От там насетне денят приема много по-позитивен и тонизиран развой напук на среса, който дебне отвсякъде 🙂 .