Тук Мая. Ще запиша  в моя житейски календар дата 26 юли, година 2014 като приключенски, кален, забавен, легионерски, топлоприятелски и ВПЕЧЕТЛЯВАЩ  ДЕН!!! (снимките са по-долу) Преди около три месеца с неколцина другари се запалихме по предизвикателно спортно мероприятие, приличащо на проверка за истински войници.  Бързо спретнахме отбор и намислихме името Legio Invictus, отговарящо на натюрела ни. Всеки от нас привлече към отбора свои приятели. Месеците преди старта изтекоха бързичко, ние крояхме планове и организирахме групичката си за предстоящите препятствия, измислихме общия вид на отбора буквално за час, НО! всичко това се случваше дистанционно, единствено с помощта на социалната мрежа. Към крайната дата имахме отбор, име, тениски и единадесет човека, някои от които никога не се бяхме срещали през живота си. След поредица непредвидени пътно-транспортни софийски ситуации пловдивската част от отбора ни буквално влетя  минути преди старта. Имахме не повече от десетина минути да си подадем ръка, разменяйки имена и усмивки, да облечем МЕГА яките фланелки ( които също виждахме за първи път), да се прегърнем и да си кажем, че сме ОТБОР, че сме НЕПОБЕДИМИ, че ще се ГРИЖИМ един за друг, и че сме дошли най-вече да се ЗАБАВЛЯВАМЕ!!! Адреналинът от препятствията и ударите  на тъпаните ни държаха от самото начало до края на трасето. Благодаря му на този адреналин, защото ожулванията, раните от бодливата тел и камъните, калта във всяка гънка на телата, ледената вода бяха единствено връщане към детските безгрижни игри, когато гордо броиш синините и белезите без да изпитваш болка. Още от първата адска стена, която трябваше да прескочим ОТБОРЪТ започна да функционира брутално добре. Буквално заработихме като  единна машина от пръв поглед. Бягахме по трасето стройно в две колони, настроението екзалтираше при вида на всяко ново премеждие по пътя. Почти не  губихме време в стратегии за преминаване на препятствията, които налагаха задължителна екипна борба. Просто хвърляш бърз поглед  какво има пред теб, тръгваш с главата напред и в същия този момент под краката ти вече има другарски ръце, които правят стъпала, а горе те чакат други ръце и приятелски лица, които са точно там където твоето тяло е на ръба на възможностите. Започвахме и приключвахме предизвикателствата задължително с боен вик IN-VIC-TUS!!! Преброявахме се  отговорно до цифра 11 след всяка кална, мокра, ледена, стръмна, огнена и каквато се сетиш легионерска авантюра. Често поглеждах пред мен, поглеждах назад  и си задавах въпроса ” Как е възможно да се съберем все храбри  и непоколебими натури? Как е възможно да функционираме така добре, сякаш се познаваме като петте си пръста?  Как е възможно след като никога не сме събирали дланта в юмрук? „  Прехвърляйки лентата назад  на следващия ден, докато пиша това мисля, че спортът дава НЕЩО. Независимо дали спортуваш да бъдеш състезател или за бъдеш здрав и красив СПОРТЪТ ти дава решителност, твърдост, дисциплина и отговорност към този до теб. Прибавяйки към харизмата, която  всеки един от нас носи и това, което са ни дали тренировките и спорта, който всеки е избрал за себе си, НИЕ сме се превърнали в здрави, смели и всеотдайни хора готови за битка и победа. Действахме като едно цяло и всеки имаше и същевременно своята индивидуална  роля в подкрепа на отбора.

Тук е мястото да кажа огромно БЛАГОДАРЯ на всички, че се събрахме и си причинихме това приключение. Искам да кажа  БЛАГОДАРЯ на всеки един персонално за това, което бяхме един за друг . Изключително съм впечатлена от много специалния мъж в групата, на която водя тренировки Росен. Той беше един непоколебим  стожер в основата на почти всяка човешка пирамида, стълб или каквото беше необходимо да построим, за  да преминем препятствие. Ники и Румен често преминаваха първи и помагаха на всички да прескочат, изкатерят и излазят. Йожи държеше приповдигнато настроението на всички със забавни унгарски песни, на които така и не научихме думите, но следващия път ще бъдем подготвени поне с припева. Топлата приятелска прегръдка и усмивка на Стаската ни чакаше след всяко коварно препятствие измислено от организаторите. Данчо и Тодор типично по младежки бързо преминаваха и повдигаха духа на всички. Страшно съм респектирана от мъжката част на Legio Invictus. За мен те са едни съвременни рицари с невероятен дух и здрави тела. Да не мислите, че ние мацките от отбора отстъпихме по сила, мотивация и воля. Елена Кметова е  храбра и харизматична персона, която премина трасето по завиден за много мъже начин. Деница е мъничка и слабичка, но в битка е една непобедима  купчина мускули с огромна усмивка. Станислава се оказа фина дама със страхотна  мотивация и беше готова да прекрачи прага на болката като истински легионер. Моя милост също не се предаде пред нито една преграда. Не мога да пропусна и нашия 12-ти легионер Надя. Тя ни следваше неотлъчно по трасето, борейки се с прежулящото слънце и калта. Благодарим й , че направи тези страхотни снимки, улови всички  наши трудни и весели моменти и ни запечата като истински красиви бойци.   Гордея се, че  познавам тези човеци, с част от тях тренирам всеки ден и всички те ще бъдат мои приятели от тук до края. Ще пазя специално място в сърцето си за ВСИЧКИ ВАС!!! И драги ми читателю, да не забравя да отбележа, че беше едно грандиозно забавление за всеки решил да се включи в това събитие. Струва ми се, че нашият тим  беше инициаторът  всички участници да се включат в кални детински игри, а чувството ни за хумор и единността ни като отбор впечатли и надъха и останалите дружини дошли от цяла България. Невероятен е факта, че имаше постоянна  екипност и взаимопомощ между отделните отбори. Дори да отмиеш тоновете кал и трева беше необходима екипна работа, един ти полива, а всички останали се включват в търкането хахахха дори някакси секси се оказа това действие.   С две думи, че пак се отплеснах в сърдечен драматизъм беше едно НЕВЕРОЯТНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, което задължително ще издържи проверката на времето. На мен и моите другари от Legio Invictus си пожелавам да бъдем все такива вдъхновяващи личности. Дано пазим до края на живота си този дух, за да се хвърляме с главата напред към всяко предизвикателство и дано пазим телата все така силни и здрави, за да сме готови да устоим на всичко към, което ще ни завлекат лудите ни глави. Обичам ви по мой си начин и съм готова да вляза винаги в битка с вас. Бъдете рахат и не забравяйте да тренирате с усмивка ! Мая.  С радост искам да ви съобщя, че WOW sport заедно със нашите добри приятели и съмишленици от Multisport Bulgaria средата на септември организираме наше събитие, което наричаме – CRAZY FUN & RUN в близост до Хисар. Предстоящо събитие ще бъде мега яко, забавно и кално приключение. Всеки, който иска да предизвика себе си, да се върне към детството и да се позабавлява рамо до рамо с верни другари ДА СЕ ВКЛЮЧВА. Съвсем скоро ще ви предоставим подробна информация.