Един от проблемите, с които постоянно се сблъскваме е мотивацията. Дори да сме преминали фазата, на която не ни се става от дивана и всеки път преди тренировка се питаме „дали да не пропусна?”, ни остава още дълъг път. Защото да тренираме, не означава просто да присъстваме на дадено място и машинално да изпълняваме инструкции или да чакаме уредът да свърши нашата работа. Това е фазата, която много от нас все още не могат да преминат. Мотивирани сме и нямаме нужда от другарче, което да ни подканва за всяка следваща тренировка – винаги сме там (в залата), но даваме ли всичко от себе си или само колкото ни се струва необходимо. Всичко е ясно: колкото повече усилия влагате в тренировката, толкова по-качествена е тя. И ето го проблема – имате ли мотивацията да давате всичко от себе си и то всеки път? Това означава постоянно повишаваща се трудност, без значение дали заради повечето повторения или по-големите тежести. Когато искаме да излезем от своята зона на комфорт и започнем да тренираме наистина сериозно, а не просто да се размотаваме из залата, най-добра атмосфера за това осигуряват груповите тренировки. Защо ли? От една страна, груповата психология дава куп обяснения за начина, по който се променя поведението ни, когато не сме сами. Като цяло заключенията на тази наука са, че човек изпълнява рутинни задачи – като тренировката например, което не означава, че тя е винаги една и съща, а че е ежедневна задача – много по-добре, когато е в група. Самата принадлежност към групата ни кара да се чувстваме добре и съзнателно да участваме в дейността като част от цялото.

Ще кажете, че когато сте във фитнес салона също не сте сами, но там не сте част от групата – действате толкова машинално, че в мислите си сте някъде другаде, например на работа или вкъщи, така че едва ли давате всичко от себе си. От друга страна, е състезателния дух, който цари, когато си в група. Защото колкото и да ни надъхва инструктора/ката, често сме склонни да си кажем: „Да, ама на него му/нея й е лесно! Защо да си давам чак толкова зор?” и куп други такива. Но когато погледнем човека отдясно (или отляво) и видим, че той продължава, въпреки че му е доста по-трудно отколкото на нас си казваме, че не можем да се излагаме така и започваме да полагаме повечко старание. А колко е приятно, когато всички други се отказват, а ние все още държим, а? За добро или за лошо, егото е най-добрият мотиватор, така че възползвайте се от него, за да постигнете най-доброто, на което сте способни.   
 Освен това, не е случайно, че целият образователен процес се извършва в групи. Това не е само въпрос на ефикасност – не може да има учител за всяко дете – защото тогава групите, които се образуват нямаше да бъдат трайни (група в ясла и градина; съученици в долен и горен гимназиален курс, колеги в университета: средната продължителност на тези групи е 4 години, но връзките, които създаваме в тях могат да продължат цял живот), а щяха да се образуват за кратко според конкретния повод – определен предмет – и след това да се разпадат. Групата изгражда своя динамика и система от правила, които всеки неин член приема (гласно или не). Принадлежността към различните групи ни учи на нови неща и ни изгражда като личности. А най-хубавото е, че така намираме и нови приятели, които не виртуални само виртуални (каквато е тенденцията напоследък), а реални. С тях споделяме желанието за здраве, добро настроение и добър външен вид.