Обичам да чета. Колкото и да ви се струва странно не чета само книги свързани с тренировки, хранене и обучения. Харесвам да чета притчи, мъдри мисли и всякакви такива полезни за душата нещица. Тази сутрин отворих последнaта си книжка с притчи,“Отвори сърцето си“, на Аджан Брам  и попаднах на следната притча, която искам да споделя с вас:  „Имам приятели, които обичат да се хранят навън. Понякога вечерят в скъпи ресторанти и са готови да похарчат много пари за изискана храна. Но така и не успяват да се насладят на преживяването, тъй като пренебрегват вкуса на храната и се концентрират върху разговора с партньора. Кой би разговарял по време на концерт със страхотен оркестър? Бърборенето не само ще ви попречи да се насладите на страхотната музика, но и навярно ще предизвика организаторите да ви изхвърлят. Дори когато гледате интересен филм, мразите да ви разсейват. Тогава защо хората се занимават с общи приказки, когато се хранят навън? Ако ресторантът е посредствен, може и да е добра идея да започнете разговор, за да не забелязвате блудкавата храна. Но когато храната е невероятно вкусна, и при това много скъпа, да кажете на партньора си да замълчи, за да получите онова, за което сте платили, означава да се храните мъдро. Дори когато се храним в мълчание, често сме неспособни да се насладим на момента. Вместо да се наслаждаваме на онова, което преглъщаме, вниманието ни отново се насочва към чинията, за да изберем следващата хапка. Някои хора дори са с няколко хода напред – първата хапка е вече в устата, втората чака на вилицата, третата е на купчинка в чинията, докато умът размишлява кое да последва. За да можем да се наслаждаваме на вкусът на храната и да опознаем животът в неговата пълнота, би трябвало често да вкусваме момент по момент в тишина. Може би тогава ще получим онова, което сме платили в петзвездния ресторант, наречен живот. “

Аджан Джан „Отвори сърцето си“

Така! Мисля, че това текстче казва всичко, което трябва да бъде казано по отношение на храната.  Трябва да ни е вкусно, трябва да се наслаждаваме, а не да борим калории, да сме мъдри и да спрем да се тормозим със следващата мисъл или хапка на чинията ни!