Има общоприложими модели за движение на човешкото тяло, но конкретните ни навици зависят от собственото ни уникално тяло и неговото биологично устройство. Много грешно мнение е, че всички хора – високи, ниски, слаби или пълни могат да се движат по един и същи начин. Като цяло човешкото тяло се свежда до усложнена съвкупност от взаимосвързани лостове:
- мускулите са свързани към костите със сухожилия
- сухожилията свързват две или повече кости чрез ставна връзка
- при свиване на мускула (съкращение) сухожилията издърпват костта
- свиването и дърпането карат ставата да се свие (сгъване) или да се отвори (разгъване)
Начинът ни на движение се определя от големината, размера и положението на всички части, както и допълнителна тежест, например телесни мазнини. Високите хора, например, понякога се затрудняват да правят тилен лег, клекове или мъртва тяга в сравнение с по-ниските. Причината – диапазонът на движение е по-голям и трябва да се премести тежестта на по-дълго разстояние с по-дълги лостове. Именно затова не виждате често много високи щангисти или силови трибойци. Ако се загледате из интернет ще ви направи впечатление как хората с високи постижения от тилен лег (бенч преса) обикновено имат широк гръден кош и къси масивни ръце. Ако сте от високите хора, може и да ви е по-трудно клякането, но напълно вероятно е да сте доста по-добри от ниските хора в плуване, катерене или бягане. Ако имате по-широки рамене, това означава по-дълъг лост на ръката и следователно потенциално можете да хвърляте, дърпате, плувате и да удряте по-добре. Ако имате по-дълги крака, това означава по-дълга крачка и потенциално по-бързо бягане. Особено важи, ако имате по-тесни бедрени стави, което създава по-полегат бедрен ъгъл, позволявайки ви да изразходвате по-малко енергия при контрола на тазовото завъртане
Структура и устройството на тялото са важни, особено ако разбираме как те влияят на движенията ни.
Не трябва да забравяме, че някои вариации в нашето движение са заложени от природата и еволюцията, а други научаваме и упражняваме. Следва продължение: Използвани източници: Precision Nutrition Coaching