Независимо дали сте решили да се поразмърдате, за да загубите тегло, заради спортни постижения и… смеем ли го да го кажем – просто за удоволствие, тренировките ви променят. Ето го и червеното лице, потенето, препускащото сърце и пулсиращия бял дроб, ободряването и доброто настроение, несъществуващата до скоро нужда да говорите единствено за шпагати, обиколки и швейцарски топки.  И въпреки че сме наясно, че физическата активност е ключът към дългия, здравословен, продуктивен живот, много често не разбираме точно какво се случва зад кулисите. В две поредни статии ще опишем какво прави движението с тялото ни- от глава до пети, според мненията на някоко невролози, професори, физиолози и други умни глави.  Какво се случва с мускулите? За да си набави енергията, необходима за свиването на мускулите, тялото разчита на глюкозата – захар, която се складира отделно от храните, които ядем, под формата на гликоген. В употреба влиза също и аденозин трифосфат (или АТФ), но организмът разполага с малки количества и от него, и от глюкозата. След бързото изчерпване на „провизиите“ идва нуждата от повечко кислород, за да бъде възможно производството на допълнително количество АТФ, а за набавянето на повече кислород, натоварваните мускули трябва да се напълнят с повече кръв. В резултат на анаеробното метаболизиране на гликогена, се образува млечна киселина, която започва да се натрупва, заради понижените нива на кислорода. Проблемът е, че когато тялото ни произвежда тази киселина, то я разделя на лактатен и хидрогенен йон. Именно хидрогенният йон ни кара да усещаме онова пронизващо горене в мускулите в края на по-интензивна серия упражнения. Същият този йон пречи на  нервната проводимост, забавя енергийните реакции и отслабва мускулната концентрация,  което много често е съпроводено с приключване на тренировката. Млечната киселина обикновено се извежда от тялото за 30 до 60 минути. В следствие на всичкия хамалогистично-химичен зор 🙂 , в мускулите се образуват малки разкъсвания, чието оздравяване им помага да растат големи и силни! Мускулната треска означава само, че се случват желани промени в тялото ви, затова не се оплаквайте, а „паднете“ за още 10!  Какво се случва с белия дроб?  Докато тренираме, необходимостта от кислород се увеличава до 15 пъти и затова започваме да дишаме по-тежко и по-бързо. Честотата на дишане ще се увеличи до степен, в която мускулите около дроба просто няма да могат да се движат по-бързо. Така постигаме максималния кислороден капацитет.Колкото е по-висока неговата стойност, толкова „по-фит“ сме.  Какво се случва с диафрагмата? Както на всеки друг мускул, на диафрагмата също може да й писне от всичкото тежко дишане. Някои твърдят, че изморяването й може да доведе до спазми, които да причинят остри странични болки (като кратки, много неприятни вътрешни „бодежи“ – всички сме ги получавали). Други са на мнение, че тези „бодежи“ са причинени от спазмите на лигаментите около диафрагмата. Има и трето твърдение – че идват от нервите, намиращи се от горната част на гърба до коремната област, и са причинени от лошата стойка. Дали е така или не – не знаем, но така или иначе сме длъжни да се грижим за позицията на тялото си! Дълбокото дишане и разтягане може да облекчи дискомфорта, появил се по средата на тренировката, а пък превантивното укрепване на мускулатурата може да ни спаси от бъдещи проблеми.  Какво се случва със сърцето? По време на по-интензивно движение, пулсът се покачва, за да улесни циркулацията на кислород (чрез кръвта- ха сега да видим кой е избягал от часа по биология в пети клас!). Колкото повече правите упражнения, толкова по-добре се справя сърцето с това да помага за по-интензивното и по-продължителното трениране. При хората в добра форма, пулсът при състояние на покой се нормализира. И ако искате да знаете, тренировките стимулират растежа на нови кръвоносни съдове, което пък нормализира кръвното налягане.  Какво се случва със стомаха и прилежащите му вътрешности (червата) ?  За да изпомпва тялото повече кръв към зоните, в които е по-необходима по време на физическо натоварване (мускулите и белите дробове, например), то трябва да лиши от нея други системи и процеси, които не са топ приоритет в конкретния момент. Симпатиковият дял на вегетативната нервна система се активира и подтиска секрецията в стомаха – храносмилането спира, а кръвта циркулира, където е нужна.Това може да доведе до стомашни проблеми, заради възпрепятстването на усвояването на храната. Особено ако тренирате непосредствено след хранене.   Превел (не буквално 😛 ) – T. Toдорова Източник: http://htl.li/pHUd8 Следете за части – втора и трета