„Всички сме хора и сме подвластни на суетата си! Няма изключения – мъже, жени – всички! Няма начин ние да не подхождаме към тренировките с това специфично усещане на нужда, събудена от суетата, да изглеждаме по-добре.“ Всички тренираме, за да се почувстваме добре, когато се видим в огледалотои това е хлъзгава плоскост“ – това каза Коцето при един наш разговор за причините, поради които тренираме. Да, реалността е такава – здравето е наистина важно нещо, но почти всички сме готови да го пренебрегнем за сметка на красотата. След като е основната ни мотивация, за която не винаги си признаваме, нека обърнем малко повече внимание на така важната „красота“. Бихме могли да кажем, че това е „въпрос на вкус“ или нещо субективно и да сложим край на въпроса – не е толкова просто, защото вкусът е нещо, което се формира и от обществото, а не само от личността. Ако се замислим (или просто разгледаме някое списание) ще забележим, че определени вкусове преобладават и те формират нашата собствена престава за красивото. Разбира се, естествено е за всяко общество да формира и налага такива модели, както и да ги променя с времето. Дори и днес пълнотата е високо ценена в някои общества (например като признак за социален статус и богатство) и общности (сумисти), което я прави привлекателна и красива. Обществото, в което ние живеем е избрало противоположен признак за определяне на красотата. Това се е превърнало в нагласа – нещо устойчиво и трудно за промяна, но не и обективно. Наложен ни е определен „калъп“, чрез който да измерваме красотата и да отхвърляме това, което „излиза“ от него, без дори да си даваме сметка, че го правим. Според психолозите, човек вижда единствено нещата, за които е подготвен, които са част от неговия свят и са разбираеми. Всяко нещо, което виждаме е категоризирано и определяно чрез съпоставянето му с някакъв модел, който е отправна точка. т. е. самият начин, по-който виждаме нещата и хората се променя на базата на нагласата, която имаме/ни е наложена. Важно е да не забравяме, че зад категории като „слаб – дебел“, „красив – грозен“ не стои нищо конкретно, а само различни характеристики, които определено общество е избрало да им даде.
източник на снимката: weight-lifting-complete.com
Когато се наслаждаваме на природата отново говорим за „красота“, но там нещата стоят малко по-различно. Това, което природата създава е функционалност. Всеки цвят, всяка форма имат своето предназначение – съществуват, за да изпълняват определена функция или да я подпомагат. Това, което за нас е „красиво“, е ефективно в природата – луминесценция, ярка украса, грациозни и бързи движения.
За хората „красотата“ се е отделила от функционалността и е станала абстрактна.
Това е довело до развитието на литературата, изкуството и т. н. Днес вече търпим и отрицателните ефекти – красотата е представа, която можем да манипулираме, освен това, самата тя служи за манипулация. Тя продава! И всички сме нейни „жертви“. Стремим се към нея и я търсим, както при другите, така и за себе си. Бедата тук е, че под натиска на определено, наложило се разбиране за красота, отхвърляме естественото многообразие. В хода на еволюцията телата на хората са придобили различна структура на базата на начина си на живот и околната среда – това е най-ясно изразено в расовата специфика, но има и по-тесни спецификации – някои хора имат тела на гмуркачи, други на катерачи, бегачи и т.н., някои са пригодени за издържане на неблагоприятни условия като глад (следователно имат по-бавен метаболизъм). Телата ни са създадени, за да функционират в различни условия и затова са различни – някои са високи, други ниски, някои са слаби, а други едри. Това е начинът, по който сме направени и ако търсим красота не бива да се стремим към промяна на това, което сме, за да се вместим в нечии представи. Красотата е постижима за всеки, който се стреми да усъвършенства това, което има, а не да го променя. Тя означава да бъдем по-бързи, по-силни, по-умни: по-добри в това, което правим (а не вместващи се в някакви мерки)! Смятам, че в WOW SPORT се стремим най-вече към тази красота – ФУНКЦИОНАЛНОСТТА. Автор: Биляна Милева ПР стажант